Съвети за наблюдение и заснемане на слънчеви затъмнения

 

Какво се вижда

Затъмнението започва от десния - западния край на Слънцето на чийто диск се появява едва забележимо нащърбване. Постепенно затъмнената част се увеличава и Слънцето заприличва на изтъняващ сърп. Когато бъде закрито съвсем, настъпва сумрак, така че на потъмнялото небе могат да се видят по-ярки звезди и планети, а около Слънцето се наблюдава красиво лъчисто сияние - слънчевата корона. Това са най-горните слоеве на Слънчевата атмосфера. Тя не може да се види извън затъмнение поради слабата си яркост в сравнение с яркостта на дневното небе. След 2-3 минути (най-често) се показва западния край на Слънцето и пълната фаза завършва. Следват намаляващи фази на частично затъмнение, докато Слънцето се открие изцяло. Общо затъмненията траят 1.5-2 часа.

Наблюдения

Важно е да се запомни, че наблюдението на Слънцето без предпазни тъмни филтри е изключително опасно. Това важи с особена сила за наблюденията с оптични инструменти. Внимание: филтрите се поставят винаги пред обектива. Наблюдение без защитен филтър е допустимо само по време на пълната фаза на затъмнение. За наблюдения с просто око се предлагат специални очила с тъмни филтри които спират ултравиолетовата и отслабват видимата светлина до ниво гарантиращо комфортно наблюдение. Избягвайте използването на опушено стъкло, тъй като то лесно може да се издраска и да пропусне опасно висок интензитет светлина.

Могат да бъдат извършени следните наблюдения:

1. Астрономите любители могат да отчетат моментите на появяване на най ярки звезди и планети, както и изчезването им след края на пълната фаза. Тези наблюдения е желателно да се извършват както с просто око, така и с бинокъл в три участъка на небето: в околност на Слънцето, около полярната звезда, около зенита. Обикновено по време на пълната фаза се наблюдават звезди с яркост m=1, понякога до m=2, но в бинокъл могат да се видят звезди и до m=3.

2. Само 2-3 секунди преди пълната фаза, когато към Слънцето вече може да се гледа с незащитено око, на левия му край който е почти закрит от Луната, светват ярки точки, разделени от тъмни промеждутъци. Това са просветвания през лунните долини и процепите между лунните планини. Наричат се огърлици на Бейли по името на откривателя им. Интересно е да се отчетат моментите им на появяване и изчезване преди и след пълната фаза. Това явление е изключително предизвикателство за фотографите, поради уникалността си и трудното определяне на вярна експозиция.

3. Метеорологични наблюдения - температура, атм. налягане, скорост и направление на вятъра по време на затъмнението. Полезно е да има минимален термометър за отчитане на най-ниската достигната температура. Отчитането започва 5 мин. преди пълната фаза и продължава 5мин. след това, през 1мин (15-20с в пълната фаза)

4. Бягащи сенки - няколко десетки секунди преди и след пълната фаза. Най-добре се виждат на бял фон - стена, чаршаф) Явлението се обяснява с нееднородностите и движението на слоевете въздух през които минава тесен сноп слънчеви лъчи. 5. Наблюдение поведението на животните 6. Наблюдения на слънчевата корона. На много ясно небе може да се види още 10-20с. преди пълната фаза. Трябва да се отбележи момента на появяване, форма, цвят, размери спрямо слънчевия диск. Полезно е да се зарисова схематично общата форма и най-ярките и дълги лъчи обръщайки внимание на изкривяванията и сгъстяванията в тях.

5. Наблюдение поведението на животните 6. Наблюдения на слънчевата корона. На много ясно небе може да се види още 10-20с. преди пълната фаза. Трябва да се отбележи момента на появяване, форма, цвят, размери спрямо слънчевия диск. Полезно е да се зарисова схематично общата форма и най-ярките и дълги лъчи обръщайки внимание на изкривяванията и сгъстяванията в тях.

 

За фотографи

Желателно е да се снима на цветна лента с експозиции от 1 до 20с. Еднократното фотографиране не дава възможност да се изучи разпределението на яркостта в короната, защото при кратки експозиции външната по-слабо ярка зона ще е недоекспонирана, а при дълги времена, вътрешната зона ще е преекспонирана. Експозицията се определя предварително чрез фотографиране на Луната в първа четвърт (естествено със същата камера и тип лента) Тази експозиция при която Луната излиза добре на негатива се приема за базова. От нея се вади 1с и това е първата експозиция за слънчевата корона. След това се прилага последователно увеличаване например: 1, 2, 4, 8, 12, 16 секунди. За контрол на цветовете след края на затъмнението се снима бял лист хартия, чаршаф и др. Диаметърът на Слънцето върху фотолентата е d=f/110 където f е фокусното разстояние на обектива в милиметри. Следователно използването на обектив с фокусно разстояние 50 до 100мм е безмислено, защото тогава би се получил 0.5-1мм диаметър на Слънцето върху лентата. При наличие на лююбителски телескоп се изважда окуляра и на негово място се прикрепя фотоапарат. Така за снимките се използва обектива на телескопа. В зависимост от фокусното му разстояние изображението на Слънцето върху фотолентата ще бъде 5-9мм. Трябва да се има предвид, че при неподвижен телескоп е възможно експониране до 1с. При по-големи експозиции се налага гидиране. За целта най-добре телескопа да има екваториална установка и да е правилно ориентиран. Грубо гидиране е възможно по най-малката сянка на телескопа. По-фино гидиране е възможно при наличие на търсач с кръст. Най-точно се гидира по една от ярките планети. За целта предварително се пресмятат екваториалните и координати за момента на затъмнението и търсача се фиксира в съответната посока.